Азербайджан 2012

Идеята да се посети Азербайджан е продължение на амбицията ми да обиколя южните страни от състава на бившия СССР и да се запозная отблизо с техните планини и културно наследство. За щастие симпатията към тази дестинация бе споделена с приятели от клуб за пътешествия „Бяла звезда” – град Русе и стана възможна след близо половингодишна подготовка. За мен Азербайджан бе единствено родината на музикалната фамилия Мустафазаде с нейната най-ярка звезда, създателя на уникалния джаз мугам – Вагиф Мустафазаде, оставил неповторими по стил композиции ... и така до лятото на 2012 г., в което моите очаквания за получаване на краеведски познания и естетическа наслада от недокоснати до днес простори бяха богато възнаградени.

Планировка на експедицията (разчет на пътешествието по дни)

АзербейджанПод жаркото слънце на паркинга пред летище Гайдар Алиев, чакаме да завърши пазарлъка за нашия трансфер до столицата. Тук и занапред всяка уговорка с местните бе предпоследна, а пазарлъкът – задължителен.

Пребиваването ни в Азербайджан бе в периода 26 август - 07 септември 2012. В страната пристигнахме с полет от Истанбул и бяхме посрещнати от представител на Алпийската федерация на Баку, която оформи поканата, необходима за издаване на входна виза (60 евро на човек) и осигури подслоняването ни в Баку на територията на „Скалодром” – импровизиран център за катерене по изкуствена стена в столицата.

Там, по предварителен план, трябваше да изчакаме 2 дни за получаване на разрешение за навлизане в Национален парк Шахдаг. То се издава от Министерство по екологията срещу солидна сума (52 евро на човек), проверка и копие от личните документи и задължително включва придружаване на групата от местен алпийски водач и лицензиран еколог за целия планински преход.

Планирахме да преодолеем разстоянието от Баку до Губа с микробус, а от Губа да се изкачим с 3 джипа до с. Хайнълък. То е входна точка за парк Шахдаг. В парка се влиза през граничен пункт, поради близостта с Дагестан (граница с Русия).

Територията на парка е 130 508 хектара, което го прави най-големия парк в страната. Една част от нея, поради ограниченото време, се преминава с военна високопроходима машина, след което започва пеши преход до базов лагер за аклиматизация.Предварителните разчети бяха 4 дни след полета да се аклиматизираме в базов лагер и на петия ден да направим атака на върха. Имаше и един резервен ден за атака, а след него - 2 дни за трекинг по обратния път в долината на река Шахнабад.

Нетърпението да направим първите си стъпки по южните склонове на Големия Кавказки хребет се сблъска с бюрократични затруднения и по ориенталски мудни действия от страна на властите, независимо че те бяха уведомени от месеци за пристигането и ограничения ни престой в страната. Това бе урок, че в тази държава за всичко трябва повече време от планираното.

Извън Баку, който е странна синкреза от монументално градоустройство - съветски тип, и прогресивна модерна архитектура, страната е бедна и вътрешността и, като че ли, е подмината от парите. Тук едрият бизнес е слят с правителствената власт. Богатите са в правителството и са пряко обвързани с чуждестранните нефтени инвеститори. Все още нефтодобивната промишленост изпреварва в пъти нефтопреработваща индустрия, т.е. добавената стойност не остава тук. Забелязва се своеобразен „икономически мързел”, поддържан от политическата среда. Корупцията е на високо ниво. Властта се упражнява на родов принцип. Нашите затруднения произтичаха от обтегнатите отношения между алпийската федерация и алтернативната такава, създадена от действащия министър на екологията. Стига се до абсурд алпинисти, изградени още в съветската школа (както разбрахме от единия ни водач – Сирхан - той бе получил висшето си образование в Русия), да нямат свободен достъп в Южен Кавказ, дори до маршрути, създадени и поддържани от тях самите. След множество ходатайства ние се чувствахме все по-отчаяни, защото прогнозите очертаваха влошаване на времето, а без разрешително не можехме да рискуваме да чакаме на входа на парка. Напрежението ни растеше. Четири  последователни дни сутрин и следобед се срещахме с представител на федерацията, раниците стояха приготвени за незабавно отпътуване, а документите отлежаваха неподписани на нечие бюро. Своевременно обсъждахме алтернативен маршрут в пояса 3 200-3 600 м в друга част на планината, отдалечена от границата, за която не се изисква разрешение за пребиваване.

Четири последователни дни след пристигането се подвизавахме в Баку като туристи. Обиколихме всички интересни музеи и дегустирахме храната, като предпочитана за нас остана грузинската кухня.

Първата ни разходка в Баку бе през нощта и единодушно се втурнахме да видим Каспийско море.

Баку - Набережная
Баку - Набережная
Баку - Набережная
Нощем централната част е осветена от разноцветни и променящи се илюминации
Баку - Набережная
Баку - Набережная

Орнаментите по фасадите на сградите са подчертани с осветление, което привлича погледа към детайли, невидими денем.

В този богат на петрол град електроенергията не се пести. По високата 175 метра телевизионна кула шарят прожектори с цветовете на националния флаг. Целият град, независимо от късния час, е излязъл да пие чай и да търси прохлада край морето, както и да се диви на безплатното светлинно шоу, очевидно „доказателство за просперитет”... В градинките има оформени няколко летни кина, където се прожектират развлекателни видеоклипове. Въпреки, че основната религия е ислям, небето на Баку не е прободено от минарета, а хората се обличат съвсем европейски. Всички, с изключение на децата и учениците, говорят руски език. Азерският език е изключително близък до турския. Тук има много грузинци и често в разговорите си хората смесват родния си език с цели фрази на руски, или грузински. Задължителна ежедневна спирка за нас бе Ичери шехер – Старият град, който е включен в Световния списък за културно наследство на ЮНЕСКО. Неговите отбранителни стени от 12 век са почти изцяло запазени. Арабско, персийско, турско и руско присъствие се преливат в културна приемственост. Крепостта е историческото ядро на града. Най-внушителни сред древните паметници са Девичата кула (7-12 век) и Двореца на Ширваншаховете (15 век).

За Кулата на девицата се счита възможна експлоатацията и по две предназначения - като астрономическа обсерватория и действащ зороастрийски храм. Висока е 29 метра и включва 8 нива. През 19 век е използвана като фар за преминаващите кораби. Легендата разказва за родова трагедия, при която шаха се влюбва в дъщеря си, а тя му поставя условие да построи този храм, с надежда по време на изграждането му да осъзнае престъпността на своето искане. Това не се случва и момичето намира смъртта си в самоубийствен акт, скачайки от кулата.

Интересно е да се отбележи, че древна столица на династията е град Шамаха, който се е намирал във вътрешността на страната на 800 м. н. в., в подножието на Голям Кавказ. Шамаха е бил един от древните търговски градове, споменат oт Клавдий Птолемей (70 – 147 г) в неговата „География” като Кмахия. Силно земетресение принуждава династията да потърси друго, надеждно убежище за своя столица.

Дворецът е разположен на най-високия хълм в крепостта и заема 3 тераси. Комплексът включва жилищна част- Диванхане, мавзолей на Ширваншаховете, личната джамия за семейството на шаха, баня (хамам) и др. Има интересна планировка, която позволява при потенциална заплаха през лабиринт от коридори и помещения с повече от една врата, семейството да се оттегли безпрепятствено извън сградата.

При нашето посещение кулата бе в реставрация. Проведох наблюдения как протича този процес. Всяка плоча от външната облицовка на кулата биваше прерисувана от реставраторите с цел материала, с който ще се репликира покритието на сградата, да бъде изкуствено състарен, идентично с текстурата на оригиналната плоча!

Ширваншаховете са ползвали града близо две столетия - до средата на 16 век, когато турския султан Мурат III-ти го пленява. В 1723 година руският пълководец Матушкин на своя страна превзема града от турците, а през 1783 година той окончателно е присъединен към Руската империя.

В крепостта има работилници, възстановяващи стари занаяти, чайни, кервансарай, търговски площади и др. Непосредствено пред крепостните стени се помещава Музей на миниатюрната книга, учреден в съветско време. Колекцията е интересна и в нея са представени няколко български екземпляра на миниатюрни детски книжки.

Ден 3-ти: Преглъщайки притесненията за евентуален провал с документите намираме време да чуем автентичен концерт в Baku Jazz center.

 

Довършителните дейности по небостъргача „Пламъците” още текат.

 

Часовник с термометър и чешма има на всеки от входовете към крайморския булевард. Температурата е над 42 градуса, съчетана с висока влажност;

Кулата на девицата и имението на петролния магнат Иса бей Хаджински - виден местен филантроп.

 

Низами Гянджеви - най-известния средновековен поет. Поемата му по фолклорни мотиви "Лейла и Меджнун" е посветена на Ширваншаховете. Тя е вдъхновила Ерик Клептън за написването на песента "Лейла".

 


Ден 6 ти - потегляме към Кавказ!

Получаваме документите си на границата на невъзможното. Имаме 4 дни да навлезем и излезем от парка. Разрешителното е с фиксирана крайна дата. След нея текат неустойки, а и самолетните билети са купени...

На път за Хайналък

Мащабите стават различни, около скалните венци в небето кръжат невиждан брой орли.

Първа спирка- Хайналък 2 350 м.н.в.. Тук ще изчакаме втория от водачите ни. Правим лагер край реката и потегляме да разгледаме това автентично село, подслонило наследниците на едно от племената на Кавказките албанци (според Страбон - 26 на брой), което в течение на хилядолетия е запазило специфичния си език и обредност. Учудващо, нито една археологическа експедиция не е провеждала разкопки тук. През 12 век исляма стига до тези места. Над селото има спонтанен източник на природен газ, причина и тук да се цитира наличие на Зороастрийски храм.

След нощ с превалявания и гръмотевици заставаме на граничния пункт, където минава последна поименна проверка и „face control”. Натоварваме се на високопроходим военен камион, който се очаква да ни докара „докъдето може”. Изумени сме какви възможности има тази техника, чийто разход на гориво е безумен, но Азербайджан е една от малкото страни, където брояча за цената на горивото се върти по-бавно от брояча на заредените литри!

Водачите - Сирхан и Руфат, скромно обясняват, че са слезли от пик Ленин преди по-малко от 2 седмици. Сирхан е един от тримата лицензирани за парк Шахдаг водачи. По неговите думи през 2012 год. в алпийската част на парка са допуснати едва 18 души. Заедно с нас Сирхан води един местен предприемач, който е заплатил по индивидуална програма престоя си в парка. Първоначално отношението ни към този човек бе несправедливо недоверчиво, но три дни по-късно той направи голям жест за нас, като плати обратен курс на военния камион за изход от парка - разход, който не беше планиран в бюджета ни.

Военната „машина” потегля назад

Пътят ни продължава към базов лагер на 3 240 м. н.в.

Установихме базов лагер на 3 240 м. Времето беше динамично, прогнозите за влошаване се потвърдиха. Две денонощия валеше, върховете стояха забулени в мъгла, а ние солово и в група сновяхме над лагера. Карти за района, където пребивавахме, липсват. Причина за това е определянето на зоната като гранична, милитаризирана. В Баку, за съжаление, също не успях да си набавя едромащабни физикогеографски карти, макар че посетих доста книжарници.

Мъгла в кратките моменти без превалявания.

Поглед към Базарюрт 4 126 м.

Сирхан организира кратък аклиматизационен поход за проверка кондицията на групата до връх Зверь (3 600 м.н.в.), само не го търсете на картата, понеже бе кръстен така от водача ни. Повод за това бе намерената вълча следа и разхвърляни кости от Дагестански тур (източно-кавказки тур), който обитава райони между 2 000 -3 500 м.н.в. Има масивни лировидни рога с дължина от 80 до 100 см. Краят на вълчето пиршество оставя деликатес за орлите, които издигат костите във въздуха и ги пускат да се разбият върху скалите, за да се нахранят с костния мозък в тях.

Времето ни притискаше и се взе решение първоначално планирания трекинг по долината на р. Шахнабад да бъде пожертван, за да уловим прозорец за изкачване до върха. Шансът ни се усмихна на 3-ти септември. Носехме котки и пикели, но на място се оказа, че пикели не са нужни. Базардюзю (4 466 м) е най-високата точка на Републиките Дагестан и Азербайджан. На югоизток склоновете му са стръмни, черни сипеи, а на северозапад, от Руска страна – ледени стени. Върхът е своеобразна естествена граница между двете държави.

Първото документирано изкачване на масива е направено през зимата на 1873 г., когато руски топографи установяват триангулационна пирамида.

Лезгините, дагестанска народност, използват за върха името Кичевнедаг (Планина на ужаса). В превод от турски Базардюзю означава пазарен площад. Върхът е използван като ориентир за достигане на високопланинската долина Шахнабад, в която са се провеждали ежегодни тържища на коне и други, типични за поминъка на населението, животни. Търгували са се и занаятчийски изделия - дагестански килими, дамаски оръжия, селскостопанска продукция.

Районът се използва от Русия за провеждане на спортни лагери и обучение на войска за действия във високопланински условия.

Стъпка в стъпка- следите ни браздят лунния пейзаж.

Северната стена на върха (в Дагестан) е почти вертикална

Панорама от билото в последната третина на маршрута

Тази плоча е поставена от нашия водач в памет на неговия учител

4 376 м. Платото в средата е Базардюзю. Никаква техническа трудност, ако не беше ниското ниво на кислород в клетките...


Моят път стигна до 4 376 м. За съжаление изпитвах симптоми на височинна болест поради недобра аклиматизация. За 3 денонощия телата ни претърпяха височинни (от морското ниво до върха) и температурни екстремуми (от 42 градуса в Баку до отрицателни нощни температури в планината). Тази снимка отбелязва точката, в която останах на завет да изсуша подгизналите си от вода обувки. Не исках да рискувам и да забавя групата. През този ден освен атаката на върха предстоеше бързо спускане в лагера, събиране на багаж и палатки и преход обратно до долината на Шахнабад, където трябваше да пресрещнем военния камион. Днес изтичаше разрешението ни за пребиваване в парка, а късно през нощта трябваше да сме обратно в Баку. Обща денивелация за деня – 4 466 м.