Муреш - пътешествие и състезание

Едно пътешествие из Трансвилвания и спускане с лодки по р. Муреш

Участие в Първо състезание по рафтинг и каякинг за аматьори в Румъния 2010.

Нашата северна съседка Румъния, къде по-малко, къде повече е известна на широката туристическа общественост, а различни групи планинари, пещерняци, колоездачи от години предприемат пътешествия и до непознатите й  кътчета. Русенският клуб за пътешествия Бяла Звезда е сред организациите, които често включват в календарния си план румънски маршрути. И въпреки това, когато малко неочаквано през месец март, получихме покана от “Аутдоор Експириънс” – организация за водни пътешествия от гр. Търгу Муреш, останахме приятно изненадани. Колегите от Трансилвания ни канеха на съзтезание в бързи води по р. Муреш. Съставихме отбор от нашия клуб и потвърдихме участие в две дисциплини – спускане с рафтове – 7 души и единичен каяк – 2-ма души. На 16 април натоварихме лодките и цялата екипировка и в ранната утрин вече преминавахме Дунав мост.

Пътуването през Румъния е приятно дело. Пътищата са натоварени, а редицата от села – нескончаема. Това прави движението бавно – средна скорост от 55 км вече е постижение – и поради това възможността да гледаш и възприемаш дори дребните неща от пейзажа е голяма. Обикновено пресичаме Карпатите през много красивия път от Кортеа де Арджеш, следвайки бреговата линия на язовир Видрару, високата Балеа Лак и после по стръмните северни хребети, но този път държахме по-бързия път, който след планинското спускане, навлиза в Трансилвания близо до град Сибиу. Русенци познават  Трансилвания основно от докосването си до кралските дворци в Синая, от двореца на Дракула в Бран и може би от красивия Брашов, но това е само юго-източното късче от тази обширна земя. Ние се бяхме насочили към сърцето на Трансилвания – столицата на окръг Муреш – град Търгу Муреш. Селището е съезмеримо с Русе – население от около 150 000 жители, чудесна архитектура, напомняща по-скоро някой австро-унгарски град, близост до река. Открихме приветливи, усмихнати хора, които говореха по-скоро унгарски, отколкото – румънски. Оказа се, че в исторически план, в този район унгарският етнос е бил по-големия, но в последните години се наблюдава изравняване на румънци и унгарци. Околните селца предлагат пъстри крайпътни импровизирани занаятчийски работилници – изработват се метални и дървени пособия за бита, предлагат се множество храни и напитки – домашно приготвени. Можеш да спреш пред всяка къща и да си купиш плодове, зеленчуци, конфитюри, сокове, а за любителите на домашните напитки изобилието на цуйка, паленка и вино е смайващо.  За сиренето и кашкавала може да се напишат страници – всичко е истинско и най-важно - в тази част на Европа сякаш доста правилно разбират коя разпоредба на Съюза да прилагат стриктно и коя – не.

Пристигнахме по тъмно в бивака на организаторите. На 17-ти април още от сутринта, започнахме да изучаваме съперниците – румънци, унгарци, канадци и ние – българите, проучвахме екипировката, гледахме реката и се опитвахме да разгадаем противниковата тактика. Към 10 часа вече бяхме на старта. Първи в реката попаднаха единичните каяци. Тук имахме 2-ма участника, а общо в този клас съзтезателите бяха над 30. След тях тръгнаха двойките, а на опашката стартирахме и ние – макси екипажите. Надпреварата продължи над 3 часа. Финиширахме 4-ти като успяхме да организираме и спасителна акция на една бедстваща двойка – извадихме момичето от обърнатата лодка. При индивидуалните участници нашите представители заеха 4-то и 5-то място. Съзтезание като съзтезание – имаше победители и победени, но за нас като водни пътешественици общуването с реката и чудесната природа на планината, бе повече от наградите на организаторите. След финала и почивката, вечерта се завихри кулинарен купон с приготвяне на гулаш в огромен казан, музика и вълшебната за района паленка.

По пътя обратно минахме през Брашов и Синая, а планината Бучеджи ни предложи фантастични гледки. От Румъния си тръгнахме с нови приятелства и с мечти и обещания за следващи плавания по реки и изкачвания на планини. През август, календарният ни план сочи две нови планински пътешествия из Румъния, но те ще почакат, защото месец юли се отправяме в далечните Понтийски планини на Турция за срещи с митичните лази и с опит за изкачване на вр. Качкар – 3942 м надм. вис.

Автор: Явор Асенов