ПЪРВО РУСЕНСКО ИЗКАЧВАНЕ НА ПЛАНИНАТА АРАРАТ - ТУРЦИЯ

Явор Христов Асенов е роден на 09.11.1967 год. в гр. Русе.
Председател на УС на Русенския Клуб за Пътешествия “Бяла Звезда”.
През март 1999 год. ръководи русенското зимно изкачване на европейския първенец – Елбрус – 5642 м в Кавказ – Русия.
Адвокат.
В началото на август получихме покана от Българския Алпийски Клуб /БАК/ да излъчим алпинисти, които да вземат участие в организирано международно изкачване на най-високия връх на Турция - Ататюрк – 5137 м в свещената планина и за арменци и за турци – Арарат. Това предложение веднага ме поблазни, защото дълги години района на Арарат бе забранено място, тъй като вековните противоречия между различните етноси все още не са изгладени. Малко българи са имали щастието да катерят по склоновете на този изгаснал вулкан – може би не повече от пет души. Подготвихме нужните документи и малко преди датата на тръгването окончателният състав на българската експедиция включваше 10 души.
Мястото на срещата на всички българи беше Истанбул, на 25август. Групата се състоеше от представители на София, Пловдив, В. Търново, Сливен и в мое лице – на Русе. Трябваше да пропътуваме цялата азиатска част на Турция – до Ерзурум, където беше организирано посрещането на всички алпинисти. От Истанбул до Ерзурум се пътува с автобус около 18 часа, но това не е трудното изминаване на километри, което познаваме у нас, а удоволствие, породено от новите климатизирани модели на автобусите “Мерцедес”, от хубавите пътища и невероятното обслужване на фирмите-превозвачи. Цяла Турция е строителна площадка и причината не е само заради миналогодишното земетресение – строи се навсякъде и всичко – пътища, магазини, хотели, къщи. Алъш-веришът не спира и през нощта, не се виждат никъде прословутите касови апарати, клиентът е цар, а пазарлъците – нещо, без което няма сделки.
В Ерзурум богатата турска федерация по алпинизъм беше наела хотел, където се събрахме алпинисти от 11 държави – Турция, България, Израел, Шотландия, Русия, Азърбейджан, Украйна, Македония, Словения, Югославия и Румъния. Още на втория ден всички се познавахме добре, независимо от различията в езика и в спортната ни биография – тук имаше от обикновени туристи /отбора на Македония/ до легенди в алпинизма /Генералния секретар на Руската федерация по алпинизъм – Владимир Шатаев/.
Изходният пункт за самото изкачване е Догубаязит – град, който се намира в близост до арменската и иранската граници. В околностите му има запазени старини – дворецът на Исак паша, джамии, крепостни стени. Тук минало и настояще живеят заедно и са навсякъде – само дето камилите от нескончаемите кервани сега са “ТИР” –ове, крепостните кули в околните планини - са се превърнали в огромни казарми с танкове и бронетранспортьори, по улиците крачат забулени жени, но и момичета, облечени по европейските модни канони. 
На 28 август най-после се отправяме към планината и започва истинското изкачване. Първият ден целта е да се достигне 3200 м н.в., където ще установим Лагер-1 и ще започне първоначалната аклиматизация. Катерим по безкрайни сипеи и застинали потоци лава. Тук-там се вижда лъскава шлака, с остри ръбове и огледални стени. В този сезон водата е рядкост. Кюрдите от околните села бързат да си предложат услугите – да донесат вода или да пренесат багаж. Македонците се възползват и срещу 150 DM раниците им попадат в Лагер-1.
На 3200 м достигаме широка поляна, където скоро тридесет палатки със свежи цветове разбиват монотонието на пейзажа. Утре ни предстои да се изкачим на 4200 м, където ще изградим Лагер–2. 
29 август. Днес стана ясно, че нашият отбор е в отлична форма. За два часа и половина преодоляхме хилядата метра денивелация и построихме своите палатки доста преди другите отбори. Никой в състава нямаше главоболие или други характерни белези на височинна непоносимост. В късните часове на деня Председателят на турската федерация Аалатин Караджа събра всички алпинисти за уточняване тактиката на върховото изкачване.
Разбрахме, че атаката ще се проведе от четири последователни групи, като нашето място ще е в самата опашка – българи и турци щяхме да образуваме четвъртата - последна група. Това беше и добро и лошо – добро, защото последното място за атака означаваше, че сме оценени по достойнство като силна група /на нас се разчиташе, ако се наложи да организираме спасителни действия за предните алпинисти/, но и лошо, защото, ако се развалеше времето, щяхме да имаме най-малки шансове за успех. Най-отпред пуснаха македонците, шотландците и възрастните югославяни.
30 август. Ставаме много рано. В 5.00 часа вече не ни свърта на едно място и нетърпеливо чакаме да се източат предните групи. Водач на нашата – четвърта група е стар турски алпинист, както разбрахме по-късно – доайен на федерацията. Най-после около 6.00 часа тръгваме. Само след 10 минути настигаме трета група. Спираме. Вятърът се засилва и пронизва потните ни тела. Зъзнем. Температурата е около 0-та. Следват няколко принудителни почивки за изчакване на предните. Някъде към 4800 м успяваме да убедим нашия водач да не спира, а да поддържа бавно, постоянно темпо. На 5000 м слагаме котките и приготвяме сечивата. Тук температурата е минус 5, вятърът свири в ушите. Ледени кристали хвърчат към очите и не може да се напредва без очила за виелица. На върха стигаме около 10.15 часа. Времето е ясно и могат да се правят снимки. Кота 5137 м е отново българска и за първи път – русенска. Всички българи сме горе.
Слизането е мъчително за ставите – след снега следват километри сипеи и неустойчив камънак. Не трябва да се бърза. В Лагер – 2 ни очакват много отказали се алпинисти. Някои наистина са зле. Вечерта сме в Лагер – 1.
Завръщането към България е приятно. Пътуваме с новите си приятели – турски алпинисти от Мерсин, Трабзон, Анталия и Ерзурум.

Алпинистите от Русенския Клуб за Пътешествия “Бяла Звезда” подготвяме изкачване на първенеца на Южна Америка – връх Аконкагуа – 6960 м през януари 2001 год., което е пореден етап от осъществяване на идеята ни за покоряване на всички континентални първенци - Елбрус /вече изкачен/, Аконкагуа, МакКинли, Килиманджаро, Косцюшко, Еверест и Уинсън. Надяваме се на помощ от цялата русенска общественост и регионалния бизнес.

Автор: Явор Асенов